Когато бил на 17 години, Стив Джобс прочел една мисъл: „Ако живееш всеки ден така, все едно той ти е последният, един ден, най-вероятно, ще бъдеш прав.“. От този ден започнал да си задава всяка сутрин пред огледалото въпроса: “Ако този е последният ден от живота ми, ще искам ли да направя това, което правя днес? И ако отговорът е “не” за много дни напред, това означава, че нещо трябва да се промени”.
‘‘Зоната на комфорта‘‘ е все по-често дискутирана и става известна за все по-широк кръг от хора. Най-срещаното мнение по въпроса е, че тя е препъникамък по пътя към успеха. Тя представлява психологическо състояние, в което човек се чувства сигурен и всичко в неговата външна среда му изглежда познато и лесно за контролиране. Представете си, че вашата зона на комфорт е една малка окръжност, в която се чувстваш сигурен и стабилен. Правиш едни и същи неща, и резултатите винаги са едни и същи. Точно това е, което всеки от нас иска нали ? А дали ? Точно тази сигурност и стабилност има два основни недостатъка. В този динамичен и постоянно променящ се свят, да правиш едни същи действия с години наред и да очакваш, че точно тези повторения ще ти носят същите резултати, както преди 5-10 години, не е много умно.
Ето един пример за това: Голяма част от населението на България имат само един източник на доходи - заплата или пенсия. Преди около 30-40 години това е било достатъчно да живееш сравнително добре и хората са били сигурни за работните си места. Но, сега сме 2020 година и това да разчиташ само на заплатата си, не е много умно. Още повече, че последната икономическа криза, свързана с COVID-19, остави хиляди хора без работа.
Ситуацията около нас се променя постоянно, но ние продължаваме да разчитаме на наложените стари модели, които са ни служили вярно през годините и отказваме да приемем новата реалност и в голяма част от случаите това ни носи загуби.
Основен недостатък, ако продължаваме да стоим на едно място, в познатите ни граници и без движение е, че изпускаме всички възможности, които са извън нашата зона на комфорт. Представете си удобната ни зона като един малък кръг, а всички велики постижения и успехи като друг кръг, който е много близо до вашия.
Светът около нас се променя, когато осъзнаем, че има нещо ценно за нас извън познатия ни свят. Когато направиш нещо различно от това, което си правил всеки ден и, че можеш да превърнеш себе си в по-добра версия на това, което си в момента.
Нашата толкова удобна "Зона на комфорт" върви с екстри като усещане за страх, умора, депресия, еднообразие и "успокояващи" мантри като "Няма как човек да има всичко", "Не всичко е пари", "То е до късмет...", "Дай боже..." и други подобно, които служат само за оправдание пред нас самите, че нищо не правим и нищо ново не ни се случва.
Част от посредствения живот включва в себе си скучна работа със "сигурна" заплата - Постоянно повтарящо се сиво ежедневие, с колеги, които не са ти много интересни, но пък нямаш избор за други, планирани почивки - лято на море, зима на ски и то на едни и същи места, с едни и същи хора.
Защо сигурната заплата в сигурната работa, която работим не е чак толкова сигурна ? И кое от това е най-сигурното. Е, най-сигурно е, че един ден няма да се работи. Именно тази "сигурна" заплата е една от причините да си седим кротко в нашата зона на комфорт. Изкарваме някаква сума X за това, че сме дали своите умения, време и в някои случаи здраве и можем да си позволим да си платим комуналните сметки, да сложим някой друг лев за гориво в колата, даже да си позволим и някоя по-нова кола - на 10, а не на 15 години, да излезнем два/три пъти на заведение с приятели, да си позволим някоя дребна глезотийка - дреха, телефон, часовник и др. и като теглим чертата, да останат някакви "къси" финанси, за да "избутаме" месеца.
Голяма част от младите родители даже не присъстват на първата дума на своето дете. Не присъстват на техните първи стъпки и постижения.
Това ли е всичко, за което сме мечтали, за това ли сме учили, това ли ни е била мечтата ?
Вярвам, че въпреки натовареното ежедневие, всеки от нас е имал мечти - да стане пилот, да стане лекар, да стане най-добрия футболист и много други. Именно "Зоната на комфорт" с всеки изминал ден ни отдалечава от мечтите ни. И както в началото започнах - никога няма да постигнеш повече, докато повтаряш едни и същи действия.
Познато ли ви е ? На мен, да. И аз съм бил част от тази сбъркана матрица, в която години наред съм ходил на едни и същи места, виждал съм се с едни и същи хора и за мен това беше просто оцеляване, без да направя каквото и да било усилие да променя нещо. Играех на сигурно, вместо да си поставям цели и да ги осъществя. Дълги години съм изпълнявал мечтите на своя работодател, като съм извършвал дейност за него, без тя да ме удовлетворява.
Е, вече е ясно какво има в нашата зона на комфорт, но какво има извън нея ?
Точно там се намират нещата, които наистина искаме. Там са смелостта, успеха, вярата, страстта, финансовата свобода, мечтите. Точно там е деформацията на забързания работохолик (прикриващ страховете си под маската на амбицията за кариера) към истински свободния човек. Човека, който притежава искрата, която разпалва огъня да преследва мечтите си.
Мокро дърво, поставено в огъня след време започва да гори.
Това, което ни държи в зоната ни на комфорт е СТРАХЪТ. Страх от провал, страх от отхвърляне, страх от унижение, страх от говорене пред публика и много други.
А запитвали ли сте се, какъв би бил живота, ако не чувстваме никакъв страх ? Ако не чувствахте страх, бихте ли поемали повече рискове ? Би ли говорил с повече непознати ? Би ли продавал повече ? Би ли се впускал в нови и амбициозни проекти ? Какво ще стане, ако напусна "сигурната" си работа ? Ами, ако не си намеря друга ? Да, парите са малко и не ми харесва, но все пак е нещо. Кой ще ме вземе на 50 години, вече съм стар. Какво ще стане, ако инвестирам в активи, в които до сега не съм влагал пари ? Ами, ако загубя парите ? Ако ме измамят ? Аз не съм финансист и не разбирам.
Задайте си въпроса: "Какво най-лошо би се случило, ако го направя ?". Щяхте да се изправите, да се изтупате и да стартирате нов бизнес или да си намерите нова работа.
Искам да ви споделя една история, която мен лично много ме вдъхновява.
Безработен мъж отива да кандидатства за работа в Microsoft като чистач.
Мениджъра го кара да направи тест за способностите си секция, стълби, боклук и чистота. След теста мениджъра казва: "Ще бъдете назначен на минимална заплата 5 долара на час. - Кажете ми e-mail адреса си, за да можем да ви изпратим документите за постъпване и да ви кажем къде ще работите на първия си ден".
Напрегнат човека споделя, че няма нито компютър, нито e-mail адрес
На това MS мениджъра отговаря: "Това значи, че вие виртуално не съществувате и не може да очаквате да ви наемем".
Изумен мъжът напуска.
Незнаещ къде да отиде и имащ само 10 долара в портфейла си решава да купи 11 килограма сплескани домати от супермаркета.
За по малко от 2 часа той продава всички домати поотделно със 100% печалба. Повтаряйки процедурата няколко пъти този ден той завършва с почти 100 долара преди да се пребере и да си легне.
И му просветва, че може да преживява продавайки домати.
Ставайки рано всеки ден и лягайки си късно той утроява бързо инвестициите си.
След кратък период наема коли да превозват сандъците с доматите само за да може да ги препродаде пък и да купи камиони за бързо разрастващия му се бизнес .На края на втората година той е собственик на флотилия от камиони и има персонал от 100 човека, всичките продаващи домати.Планирайки бъдещето на жена си и децата си той решава да си направи застраховка живот. Консултирайки се със застрахователния агент избира застрахователен план вписващ се в новата обстановка.
На края на телефония разговор съветника го пита за e-mail адрес на който да изпрати документите за попълване.
Когато мъжа отговаря, че няма e-mail съветника е стъписан.
"Какво, вие нямате e-mail адрес? Как успявате да контролирате такова богатство без интернет, e-mail, e-commerce? Просто си представете, каде щяхте да сте в момента ако използвахте от самото начало интернет!".
След миг размисъл доматения милионер отговаря: "Да, разбира се ! Щях да съм чистач на подове в Microsoft !"